Марс – експедиция за сам
Не искам да съм птица, а небе.
Не искам да съм реч, а слово −
то, просветлена, да ме отведе
в очите на пътуването ново
към дом, пулсиращ нейде там,
където светлината топло аленее.
А Марс е експедиция за сам…
Отдавна свят различен ме живее
и ме събужда в своите зеници,
присънващи ми цветове и думи.
Звезди се и не долетява с птиците,
защото гравитацията е безумие
за моя дух, издигнал пак платната
на Арго нов. А в кораба космичен
единственият път е светлината…
Въпросът за безкрая – реторичен.